Война за идентичност: Далеч от фронтовата линия, Украйна се противопоставя на културното наследство на Русия

Киев, Украйна – Лешникотрошачката на Пьотр Чайковски е съвсем наложителна звукова част от всеки коледен сезон на Запад.

Написани през 1892 година, танцувалните, звучни и хармонично напреднали мелодии на Лешникотрошачката са станали част от безчет анимационни и ваканционни филми, модифицирани са в джаз сюита на Дюк Елингтън и са въодушевили албума Thriller на Майкъл Джексън.

Но през последните два коледни сезона „ Лешникотрошачката “ не е играна или предавана в Украйна, защото нейният основател се счита тук за дирек на „ културния империализъм “ на Москва.

Отмяната на Чайковски е част от по-широка акция за деколонизиране на културата и манталитета на Украйна, даже в случай че това значи инцидентно изхвърляне на етнически украинци от днешния артистичен канон.

Бащата на Чайковски произлиза от прочут клан казаци, гранични воини, които са избирали своите водачи и са считани в Украйна за родоначалници на демокрацията, противопоставяща се на съветския авторитаризъм.

Чайковски постоянно употребява украински национални мелодии, само че се дефинира като „ руснак до мозъка на костите си “ и прекарва по-голямата част от живота си в Санкт Петербург, където постановките на неговите опери и балети са обилни и скъпи.

Кремъл от десетилетия употребява музиката му, с цел да разпространява съветската просвета – ​​и го възхвалява в книги и биографични филми, които пропущат хомосексуалността му.

През март фамозната украинска диригентка Оксана Линив се сблъска с проливен дъжд от рецензии и даже обвинявания в „ изменничество “, защото се съгласи да извърши опера на Чайковски в емблематичната Метрополитън опера в Ню Йорк – даже макар опитите й да подчертае етническия генезис на композитора.

Много белязани от войни украинци считат, че музиката на Чайковски би трябвало да бъде неразрешена по метода, по който Израел импровизирано не разрешава Рихард Вагнер, обичаният композитор на Адолф Хитлер.

„ Не желаеме да имаме нищо общо с руснаците, в това число музиката. Това схваща ли се? Или би трябвало да хвърлят бомби върху детето ви, с цел да разберете? “ Леся Бабенко, която преподава пиано в Киев и чиято четиригодишна племенница Олга беше ранена от съветска бомба в източния регион на Харков през 2022 година, сподели пред Al Jazeera.

Продължаващият спор е война за еднаквост с украинците, които премислят личния си културен генезис.

„ Милиони украинци схванаха, че това, което са считали за собствен светоглед, личен културен багаж, е значително съветски светоглед и съветски културен багаж “, сподели Свитлана Чунихина,
вицепрезидент на Асоциацията на политическите психолози, група в Киев.

Отмяната на съветски културни дейци е „ разумна стъпка в еманципацията на една нация, която се бори за правото си да излезе от един имперски план “, сподели тя пред Ал Джазира.

Деколонизация, дефинирана от „ безконечни враждебни дейности “

Кампанията за „ деколонизация “ на Украйна е по-сложна от тази в страните от Африка, Близкия изток или Югоизточна Азия, чиито култури и езици са били вродено разнообразни от тези на техните западни колонизатори.

Думата „ съветски “ датира от Киевска Рус, една от най-големите страни в средновековна Европа, която се е съсредоточила към Киев и е приела православното християнство преди хилядолетие.

Разпокъса се на враждуващи княжества, които бяха подчинени от прилежаща Литва, Полша и Златната орда, най-западната част на Монголската империя.

Пограничните земи бяха следени от казаци, които сменяха лоялността си, до момента в който не пледираха честност към Москва, бивш периферен пост, чиито владетели възприеха монголска политика на строга концентрация и потушаване на несъгласието.

Казаците, които комбинираха тактиката на номадската конница с потреблението на огнестрелни оръжия, оглавиха завладяването на Крим от Москва, Сибир, Кавказ и Централна Азия – където името им към момента се свързва с военни закононарушения.

„ Не желая учениците ми да образуват отрицателна визия за Русия “, сподели Елена Александровна, учителка по литература в държавно учебно заведение в Ташкент, столицата на Узбекистан, пред Ал Джазира, до момента в който обясняваше за какво не я желае клас за проучване на узбекска поема, чиято героиня плаши детето си с думата „ казак “.

Украинските локални поданици станаха част от съветските държавни управления и висшето управление, изключително в руската ера, когато водачи от Леон Троцки през Леонид Брежнев до Михаил Горбачов бяха родени в Украйна или имаха украинска кръв.

„ Изумен съм, когато чуя някой да назовава Украйна „ колония “. Тази „ колония “ беше главният мотор в построяването на империята “, сподели Константин Колесниченко, който ръководи малко кафене в Харков, пред Al Jazeera.

Кампанията за деколонизация е ненапълно сходна на десетилетното взаимно анулация на културни дейци в Пакистан и Индия.

„ В политическа среда, която наподобява е дефинирана от непрекъснати вражди, премахването на културни икони е метод за поощряване на разделянето сред „ ние “ и „ те “, сподели Сомдип Сен от университета Роскилде в Дания пред Ал Джазира.

„ Твърде доста културни припокривания, общо завещание и споделена история значат, че антагонистична военновременна изразителност и дейности, които постоянно имат за цел да дехуманизират „ другия “, е мъчно да се оправдаят. В края на краищата „ другият “ доста наподобява на „ нас “, сподели той.

В днешното разделяне на културното завещание най-примамливият въпрос е да се реши дали даден художник е „ украински “ или „ руснак “.

Търсенето на историческа „ истина “ в Украйна

Николай Гогол, друга издънка на казашки клан, прекарва по-голямата част от живота си в Санкт Петербург, с цел да написа изпълнена с гротеска прозаичност на съветски език, която предшества модернизма и проправи пътя за генерации съветски романисти.

Но Гогол към момента е приветстван като основна културна фигура на Украйна, макар че неговият opus magnum, „ Мъртви души “, разказ от 1842 година разказва лъжец, който „ купува “ мъртви крепостни, чиято гибел не е записана, е изключен от учебната стратегия.

Една от многото скулптури на Гогол стои на Андриевски узвиз, историческа улица в центъра на Киев, единствено на един хвърлей от музея на писателя Михаил Булгаков, който е бил мощно повлиян от Гогол.[Просто означавам, че наподобява да има доста изписвания на Андриевски]

Булгаков израства в Киев, дезертира от армията, която извоюва късата самостоятелност на Украйна от Русия през 1917-21 година, и се реалокира в Москва, с цел да реализира самопризнание и да забрани най-важните си произведения от руския деспот Йосиф Сталин.

Лебедовата ария на Булгаков, Майсторът и Маргарита, разказва визитата на Дявола в Москва, продаде милиони на дузина езици – и въодушеви „ сатанинската “ ария на The Rolling Stones.

Но воин от по-ранния разказ на Булгаков, който осмива украинския език, към момента вбесява доста украинци – и специалисти от държавен орган, основан да „ възвръща историческата истина “ за културата на Украйна.

„ Булгаков е най-близо до днешните идеолози на путинизма и оправданието на Кремъл за етноцида в Украйна “, заключи Институтът за национална памет на 3 април.

Институтът упрекна Булгаков във взаимно изключващи благосклонности към съветските комунисти и техния върл зложелател, монархическата Бяла войска.

Решението на института значи единствено „ унищожаване “ на името на Булгаков от „ общественото пространство “ и личния му музей – дружно със статуята му отвън постройката.

Произведенията му към този момент няма да бъдат в учебната стратегия, само че книгите му няма да бъдат неразрешени и могат да се продават свободно.

Много украинци към този момент изхвърлиха книгите му – дружно с други томове на съветски език – до момента в който тези, които стачкуват против решението на Института, избират да останат анонимни, страхувайки се от противоположна реакция.

„ Докато московчани крадат всичко от нас и се пробват да присвоят културното завещание на други хора, ние старателно „ чистим “ и обезкостяваме нашето лично “, сподели гражданин на Киев пред Al Jazeera.

„ Отрязваме личния си крак, надявайки се, че руснаците ще почувстват болката “, сподели различен киевчанин, който се разпознава единствено като Александър, пред Ал Джазира.

„ Все едно да отмените Шекспир, в случай че не харесвате [бившия президент на Съединени американски щати Доналд] Тръмп, тъй като и двамата приказват британски. “